Църковни храмове на София
Катедрала Св. Александър Невски
Църквата Св. Александър Невски е един от най-популярните символи на София и България изобщо. Разположена е в сърцето на столицата и е катедрален храм на българския православен патриарх. Нейните високи позлатени кубета се виждат от много места в града и са повод за гордост у всеки българин.
Идеята за строежа й се появява веднага след Освобождението, а един от най-големите радетели за нея е видният политик Петко Каравелов. Решението да бъде приведено в действие е взето на Учредителното събрание в старата престолнина Велико Търново през 1879 г. Средствата се набират от всички църковни общини по градове и села в страната,Строителната дейност е започната символично с тържествено полагане на първия камък през 1882 г. Първоначалният архитектурен план на църквата е изработен от българския архитект акад. Иван Богомилов. След неговата смърт е извикан екип от руски архитекти, начело с проф. Александър Померанцев. Те изцяло променят първия проект. Окончателният архитектурен план е готов през 1898 г. и 6 години по-късно (1904 г.) започват истинските строителни работи по храма. Катедралата е завършена през 1912 г., точно в навечерието на Балканската война и може да се каже, че символизира идеята, която била завладяла всички българи тогава и която остава неизпълнена и до ден днешен, а именно обединението на целокупния български народ в една достойна европейска държава. За строежа на храма са похарчени повече от пет милиона и половина тогавашни лева.
Като признателност към Русия и нейния цар Александър II, наричан и „Цар Освободител“, храмът е кръстен на известния светец, покровител на Русия – Св. Александър Невски, който приживе бил княз на Новгород през XIII-ти век и защитил русите разгромявайки шведските войски при река Нева (от където идва и прозвището му „Невски“). В 1916 г., когато по време на Първата световна война Руската империя е враг на България, катедралата е прекръстена на „Св. Св. Кирил и Методий“, но още след 4 години старото й име е върнато отново. През 90-те години на миналия век част от чудотворните мощи на Св. Александър Невски е дарена на България от руския патриарх и сега тя се съхранява до олтара на катедралата.Много български и руски иконописци, скулптури, архитекти и строители са взели участие в декорирането и зографисването на интериора на църквата. Външната фасада е била започната от италиански майстори каменоделци, а е завършена от българските им колеги. Пластмасовите отливки на различните декоративни елементи на фасадата са правени от скулптора Вилхелм Глос. Активна роля в изграждането и декорацията е взел известния български архитект Йордан Миланов. Катедралата има архитектурния план на петкорабна кръсто-куполна базилика от Нео-византийски тип, с акцент на купола и камбанарията. За вътрешната и външна декорация са използвани скъпи материали като италиански мрамор, оникс от Бразилия, алабастър и др. Централният купол е висок 45 м и е с надпис от тънки златни букви на молитвата “Отче наш”. Полилеите за църквата са специално произведени в Мюнхен.Църквата е с просторна вътрешна част а площ 3000 кв.м. Повече от 5000 човека могат да влязат в нея. Св. Александър Невски беше най-голямата православна църква на Балканите от 1912 до 1984, когато сръбската катедрала “Св. Сава” в Белград е завършена. Камбанарията е най-високата част на Св. Александър Невски, издигаща се на 53 м. Има 12 камбани, закупени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката само 10 килограма. Всички камбани взети заедно тежат 23 тона.Някои от най-ценните образци на българската иконопис са показани в криптата на катедралата. Изложбата е част от Филиала за Старо Българско Изкуство към Националната Художествена Галерия. Можете да видите повече от 300 икони, фрагменти от средновековни фрески и различни елементи от църковната декорация.
Църква Света София
„Света София“ е втората най-стара православна църква София. Датира от 6ти век. През 14ти век църквата дава името на града, по-рано наричан Сердика.Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Построена е по време на управлението на император Юстиниан I (527-565). През 16ти век по време на османското иго църквата е превърната в джамия и фреските заличени. Добавени са и минарета. В началото на 19ти век земетресения срутват минаретата и сградата е изоставена.Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. . През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България – Паметникът на Незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби.Днес базиликата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.
Църква „Света Неделя“
„Света Неделя“ е православна църква в София, посветена на света великомъченица Неделя.През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се нарича и „Свети Крал“, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282-1321).Вероятно първоначалната църква е била построена през X в. и както други тогавашни софийски храмове е била с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов катедрален храм. На 7 май 1856 г. започва строежа на новата църква. Тя е трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра.През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването ѝ се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Изградена е нова комбанария, в която да се поставят 8 камбани, подарени на църквата от руския княз Дондуков-Корсаков през 1879 г. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на празника 11 май.Църквата е разрушена на 16 април 1925 г. при комунистически атентат по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. След атентата църквата е изградена до модерния и вид между 1927 и 1933.Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. Висока е 30 м, а е широка 15.5. м. Централният купол е висок 31 м.
Църквата „Света Петка Самарджийска“
Ротондата „Св. Георги Победоносец“
Църквата, наречена на Георги Победоносец се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради. Едната от сградите има римска отоплителна система „хипокауст“. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийския вселенски събор .Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на 3 век – началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползвана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия. Известна е с фреските датиращи 12-14 век в централния купол. Открити са три слоя фрески, като най-ранния е от 10ти век. Има невероятни фрески на 2 2 пророка на двуметровата корона на купола. През османския период са били боядисани, докато сградата е била джамия. Тези фрески са открити през 20ти век.
Мала / Софийска / света гора
Драгалевски манастир
Кремиковски манастир
