История на София

Разхождайки се из улиците на една от най-древните столици в Европа, можем да се докоснем до постройки и артефакти от времето на новокаменната епоха /ꓦΙ хил. пр. Хр./, до наши дни. София има богато историческо наследство, натрупано с векове. Това е град, управляван от цезари, василевси, канове, султани и царе. Всички те са оставили белег в миналото на града.

Нека се разходим в хилядолетията назад и да видим каква е била историческата съдба на града и защо сега изглежда по този начин

Сердика в древността

Важни фактори за заселването на района около днешна София са били горещият минерален извор близо до днешната Владайска река и кръстопътното местоположение. Археологически останки свидетелстват за две селища от времето на неолитната епоха / ꓦΙ хил. пр. Хр./.

Слатинско неолитно селище

Траките най-вероятно се заселват по нашите земи във времето на бронзовата епоха/ ΙΙΙ – ΙΙ хил. пр. Хр./. Откритите находки от товавреме са оскъдни, но най-вероятно в района на дн. ЦУМ и хотел Балкан е имало тракийски селища.

Археологически разкопки пред ЦУМ

През ꓦΙΙ - ꓦΙ в.пр. Хр. възниква тракийският град Сердика.

Под властта на Рим

През 29г. градът попада под римска власт. При управлението на император Марк Улпий Траян/98-117/ Сердика процъфтява. Тя лежи на римския път Via Militaris, който и до днес е една от най-важните комуникационни връзки между Запада и Изтока. През 106г. императорът му дава права на „муниципия“, с което получава автономно управление и градска уредба.

Между 176 и 180г., по време на управлението на император Марк Аврелий, е изградена и крепостната стена на Сердика. Така се определят постоянната укрепена градска площ и планът на града. Следи от тази планировка могат да се видят и днес, почти две хиляди години по-късно, в разположението на централните софийски улици, булеварди и сгради.

По време на управлението на император Аврелиан/270-275/, през 272г. Сердика става главен град на провинция Вътрешна Дакия. Градът продължава да се разраства и разцъфтява.

Управлението на Константин Ι Велики /306-337/ бележи границата между две епохи – езическата и християнската. Един от най-значимите римски императори превръща Сердика в своя почти постоянна резиденция.

Любовта му към днешната столица на България е показателна. Негови са думите „Сердика е моят Рим“. В тази връзка градът се утвърждава като един от центровете на новата християнска вяра – тук се провежда Сердикийски църковен събор, продължение на Първия вселенски събор в Никея. Решенията на Събора имат дълготрайни последици за християнството.

През ꓦΙ – нач.ꓦΙΙв. в резултат на Великото преселение на народите по тези земи се заселват славяни. Градът е в териториалните граници на Византия, но етнически е заобиколен от славяни.

Сердика/Средец/ - част от България

За първи път Сердика попада в територията на България през 809г. Кан Крум преценява стратегическото значение на града и го превзема. Вероятно при кан Омуртаг се променя етническия състав на населението, т.е. нараства славянското население, а също и името му – от Сердика на Средец. Почти два века днешната столица е важен политически, стопански, културен и военен център на Първото българско царство.

София-средновековна крепост

В годините на византийското му управление /1018-1194/ градът не губи своето значение. Става временно седалище на византийския управител на „тема България“, който е наречен „дук на Средец“. Градът е опустошаван три пъти при преминаването на три кръстоносни похода – през 1096, 1147 и 1189г.

През 1187г. успешното въстание на Асеневци води до възстановяване на Българската държава, а Средец е присъединен към българските територии от Асен Ι през 1194г. Оттогава до 1382г. градът продължава да процъфтява и да се разраства. Улиците се стесняват, а градът придобива типичен средновековен вид. Развиват се данаяти и търговия, а Средец е център на западните земи. Градът се управлява от севастократор, което е втората по значимост титла след царската. Известни са севастократорите Александър, Калоян и Петър. Към ХΙΙΙ в. се формира и Софийската /Мала/ Света гора, която е значим духовен център за православието и се състои от няколко манастира около града. За пръв път се използва и сегашното име на града- София. Това става през 1376г. в Документ от Дубровник. Името постепенно измества старите наименования на града като Сердика, Триадица, Средец и се налага окончателно през Хꓦ век.

София под османска власт

През 1382г. София е завладяна от османците след тримесечна обсада. Попадането под чужда власт не е разрушително, тъй като градът става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство, начело с паша. По време на петвековното османско управление по-големите църкви са превърнати в джамии, а София дава 9 християнски светци. С упадъка на Османската империя през ХꓦΙΙ век София също започва да изостава в развитието си. В средата на ХΙХ век градът и ителите преживяват тежко земетресение. По време на Априлското въстание София трябва да е център на ꓦ революционен окръг, който не успява да се осъществи.

София е освободена от ген. Гурко на 4 януари 1878г. в хода на Руско-турската война /1877-1878/.

Освобождението на София/1878/

Съвременна история

На 20 октомври 1878г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април 1879г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. Избирането на града за столица на България е главен фактор за превръщането на София във важен политически, икономически, научен и културен център на страната.

През Втората световна война над София са извършени тежки бомбандировки от американската и британска авиации. Засегнати са множество сгради, като най-разрушени са Градската библиотека, от която изгарят 40 000 тома книги, църквата от ХΙ в. „Св. Спас“, Народният театър и хиляди жилищни сгради.

София след бомбандировка

През 1945г. е приет нов градоустройствен план на столицата. По време на социалистическия режим, столицата променя значително облика си. Обръща се голямо внимание на върху промишлеността, индустриализацията и жилищното строителство. Пуснат е в експлоатация и завод „Кремиковци“. Столицата се разширява значително, като в нея се включват съседните села.

ЦУМ – една от емблемите на София по времето на социалистическия режим.

След падането на режима на Живков следва нов подем в строителството, включващ построяването на модерни сгради.

София е богат на история и култура град. Нашата столица събира хиляди години наследство, оставено от различни народи и велики държавници. Имаме щастието да се докоснем до това наследство.