География на София

Географско положение на гр. София

*Софийското поле

София е столица на Република България и нейн най-голям град. Градът е разположен в Западната част на страната, в Софийската котловина, между планините Витоша на юг, Стара планина на север, Люлин на запад и останалата част на Софийското поле на изток. София е разположена в Софийската котловина, в северните подножия на Витоша. Градът има средна надморска височина 550 м, което го прави една от насй-високоразположените европейски столици. София се разпростира на площ от 492 кв.км. Най-високите части на града са южните квартали (Бояна, Драгалевци, Симеоново), които се намират в полите на Витоша. Постепенно на север надморската височина се понижава.

*кръстопътно географско положение

София има уникално географско положение. През нея преминават три от 10-те трансевропейски транспортни коридора. Това са трансевропейски коридор №4, свързващ Западна и Централна Европа с Егейското Средиземноморие и Близкия Изток; коридор №8, свързващ Адриатика с Черно море и коридор №10, свързващ Централна Европа с Истанбул и Източното Средиземноморие. Изключително благоприятното географско положение на София е предпоставка за развитието на търговията, бизнеса, транспорта, логистиката, както и на регионалните, междурегионалните и международните връзки и трансграничното сътрудничество.

Климат

Климатът на София е умереноконтинентален, със средна годишна температура 10,1 градуса. Зимата в София е студена и продължителна, а лятото е сравнително горещо. Най-студеният месец е януари, със средна температура -2,2ºС, а най-топли са юли (20,5º) и август (20,3º). През зимата при арктични въздушни маси и ясно време, температурите често падат далеч под нулата (-10, -15ºС). В състояние на температурна инверсия е измерена и най-ниската температура за град София -27,5ºС. Летата са топли, често горещи, но не така горещи както в другите равнинни райони на страната. Смекчаващо влияние оказват високата надморска височина, оградните планини и особено близостта на Витоша. Максималната измерена температура за град София е 41ºС.

Валежните количества в София са 620 мм. Максимумът им е през април, май и юни, а минимумът е през януари и февруари. За зимните месеци (декември, януари и февруари) са характерни валежи от сняг. В София ежегодно се образува снежна покривка, като в отделни години тя е особено трайна и се задържа над 60 дни.

От неблагоприятните климатични явления характерни за София са температурните инверсии през зимата, мъглите в края на есента и началото на зимата и градушките през май, юни и юли.

Води

Водното богатство на София включва притоците на река Искър – Владайска и Перловска река, както и самата река Искър, която тече на изток от София. Столицата се водоснабдява от яз. „Искър“. Други по-големи водни обекти на територията на Столична община са Панчеревското езеро и езерото в кв. Дружба. Голямо богатство за София са минералните извори в Княжево, Горна баня, Овча купел, Централна софийска баня, Банкя, Панчерево.

Население

Населението на София е 1 236 000 жители / 2017г./, което я прави най-големият град в България. Тук са съсредоточени 17% от населението на страната, или всеки 5-и жител на България е столичанин. Средната гъстота е сравнително висока – 2540 д.кв.км.

Столичното население продължава да се увеличава с бързи темпове (с около 8000д. годишно), като това се дължи най-вече на миграцията на хора от провинцията. Естественият прираст на София е отрицателен, т.е. повече хора умират, отколкото се раждат. Положителният механичен прираст надвишава отрицателният естествен прираст и населението на София се увеличава.

Според официалната статистика София е един от най-еднородните в етническо отношение градове на България. Българите са 96% от цялото софийско население, циганите са 2% и още 2% други етноси (турци, арменци, евреи, руснаци, араби, китайци, негри). В София е съсредоточен голям процент трудоспособно население: 65% от населението е в трудоспособна възраст (16-59г.). Тук са съсредоточени най-голям брой висшисти. 1/3 от всички висшисти в България живеят и работят в София.

Административен център

Парламент

Министерски съвет

Президентство

София се управлява от кмет, който се избира за срок от 4 години. Общинският съвет се състои от 61 общински съветници. За по-доброто управление на града и правилното разпределение на бюджетните средства, столицата е разделена на 24 района. Начело на тези райони стоят районни кметове, които се избират от общинските съветници. Районите в София са: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Изгрев, Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Младост, Студентски, Люлин, Витоша, Връбница, Искър, Кремиковци, Овча купел, Банкя, Нови Искър, Панчарево.

Град София има 90 квартала. Най-големи са Люлин, Младост, Надежда, Овча купел и Обеля. Характерна черта за тези квартали са панелните блокове, строени по индустриален способ по времето на социализма. Най-скъпите и луксозни имоти в София се намират в кварталите Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бъкстон, Изгрев и Лозенец, а най-евтини са в Обеля, Враждебна, Ботунец, Орландовци, Левски.

Освен град София, в административно отношение към Столична община спадат още 3 града – Нови Искър, Банкя и Бухово и още 34 села. В град София се намира и областната администрация на Софийска област. София е център на Югозападния социално-икономически регион, който включва 5 области: София-град, София област, Перник, Кюстендил и Благоевград.

Икономически и финансов център на България

София е икономическият и финансов център на България. Столицата произвежда 26,9 милиарда лева БВП, което е 35% от БВП на България. БВП/ч за София е 21 526 лв., което рязко контрастира с БВП/ч за страната – 10 781 лв. Структуроопределящи отрасли за икономиката на София са: финансовите дейности и услуги, търговията, транспорта, телекомуникациите, машиностроенето, ХВП (мелничарска, тютюнева, месна, пивоварна), строителството. В София се намират централните офиси на най-големите фирми в България. Тук са централите на енергоразпределително дружество ЧЕЗ, на НЕК, на енергийните гиганти ‚Лукойл“ и „Газпром“, на банките БНБ, „ДСК“, „ПИБ“, „Прокредит“, „Пиреус“, „Уникредит“, „Райфайзенбанк“, „Сибанк“, „Пощенска банка“ и др., на застрахователните компании „Алианц”, „Интерамерикан“, „ДЗИ“, „SDI“, „Женерали“, на телекомуникационните оператори „Мтел“, „Глобул“ и „Виваком“, на цигарената фабрика „Булгартабак“ и др. В София се намират БАН, Българската фондова борса и Софийската стокова борса.

София – икономически и финансов център на България

София е и най-значимият образователен център у нас. Тук се намират 20 от всички 42 акредитирани висши учебни заведения в България.Особено престижни университети са Софийският, УНСС и Техническият университет. Училищата в София са 297. Най-елитни са Немската гимназия, НПМГ, СМГ, Втора Английската гимназия, Испанската гимназия, Италианският лицей, Националната търговско-банкова гимназия. Броят на детските градини е 235, а на яслите - 97.

СУ „Св. Климент Охридски“

НСА“Васил Левски“

МУ - София

Голямо е разнообразието на културните институции в София. Театрите са 23, като сред тях изпъкват Народният театър, Сатиричният театър и театър „Българската Армия“. Киносалоните са 31 на брой. Културните институти се допълват от множество галерии, музеи, читалища, библиотеки и др.

Паркове и зелени площи

Най-големите и посещавани паркове в София са Борисовата градина, Западен парк, Северен парк и Южен парк. Те са любимо място на столичани за разходка, срещи, забавления, пикник, спорт. Освен това парковете предлагат естетическа наслада на посетителите със своята зеленина, алеи и езерца. Парковете са зелените дробове на София.

Борисова градина

Южен парк

Природен парк Витоша

София е важен транспортен център не само за България, но и за Балканския п-в и Югоизточна Европа. Международно летище “София” е най-голямото в България. То обслужва редовно 2 вътрешни линии (София-Варна и София-Бургас) и 43 международни линии. Всяка година 3,5 милиона пътници преминават през летище “София”.

Летище София

В столицата се намира Централна жп гара “София”, която е първата по значимост жп гара в страната. Тази гара е начална/крайна дестинация по няколко основни линии: София – Благоевград - Кулата; София – Мездра - Видин; София – Пловдив – Бургас; София – Пловдив - Свиленград и София – Мездра – Горна Оряховица – Варна. София събира като фокус и най-важните шосейни пътища в страната. От София тръгват почти всички магистрали на България: “Тракия” (София – Пловдив – Бургас); “Хемус” (София - Варна); “Струма” (София – Кулата) и “Люлин” (София – пътен възел “Даскалово”).

Градският транспорт

Градският транспорт в София се състои от метро, 95 автобусни линии, 10 тролейбусни линии и 5 трамвайни линии. Ежедневно линиите на градския транспорт и метрото превозват 1 200 000 пътника.

Метро София

Отделно от Градския транспорт, транспортни услуги предоставят 49 маршрутни линии и 5600 таксита. Основните пътни артерии в София са булевардите “Цариградско шосе”, “България”, “Цар Борис III”, “Тодор Александров”, “Сливница”, “Александър Малинов”, “Васил Левски” и “Черни връх”, както и Околовръстното шосе.